Забранената имитация е регламентирана на ниво национално законодателство в чл. 35 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Забраните за имитацията по чл. 35 са специални състави на нелоялната конкуренция.
За имитация се смята всяко недобросъвестно поведение на участник на даден пазар, изразяващо се в предлагане на продукт/ услуга, използване на нечии обекти на интелектуална собственост или използване на домейн или външен вид на страница, които са идентични или изключително близки по функционалност, характеристики, свойства, визуалност, наименование и други качества, до тези на конкурент, който е позиционирал продукта или услугата си/обекта си на интелектуална собственост/домейна си на пазара по-рано и е придобил известност покрай конкуренти и потребители.
Целта на извършителят на имитацията, като нелоялна търговска практика, е умишлено атакуване на клиентелата на даден конкурент чрез погрешно внушаване на потребителя, че той купува продукта на своя фаворит. [1]По този начин, извършителят на нарушението се стреми да се възползва от изградения имидж на конкурент и да извлече облаги от утвърдената чужда репутация и наложеното добро име на конкурента.[2] Затова, за да е налице имитация, следва обектите на имитация да са се наложили по-рано на пазара сред потребителите и да са добили известност.
Видове имитация:
Разпоредбата на чл. 35 от ЗЗК дава възможност да бъдат обособени три основни правни форми на имитацията, в зависимост от обекта, който е имитиран: 1) предлагане стоки или услуги, 2) използване на фирма, марка или географско означение или 3) използване на домейн или външен вид на страница.
Фактически състав на забранената имитация
- използване/ предлагане на имитиращ стока/услуга, фирма, марка или геогр. означение, домейн и пр.;
- имитиращият конкурент да е в един и същи пазар с имитирания;
- еднакви или изключително близки характеристики между обекта на имитация и имитиращия обект;
- имитиращия обект да доведе до заблуждение или да съществува вероятност да заблуди потребителя.
Преценката за възможността за заблуда следва да бъде направена въз основа на критерий – потребителско възприятие. За да бъде осъществен съставът на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, то следва да се вземе предвид възприятието на средно интелигентния и средно информиран потребител – неспециалист. С това определение се търси масовата част от съвременния потребител, който притежава критично отношение към продуктите, които закупува или използва.
[1]Петко Николов, Нелоялна Конкуренция и стратегии за противодействие, Сиби, 2012, стр. 192
[2]Решение № 7509 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 11754/2015 на Върховния административен съд